„НОЧЬ, КАК СЛЕЗА, ВЫТЕКЛА ИЗ ОГРОМНОГО ГЛАЗА...”
Анатолий Борисович Мариенгоф (1897-1962 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НОЩ, КАТО СЪЛЗА ОТ ОГРОМНО ОКО ИЗЛЯЗЛА
Нощ, като сълза от огромно око излязла,
по ресниците на покривите се е стекла.
Сякаш печален Лазар
сред улиците ридае и се упреква.
Тя се хвърля на вратовете ни – и всеки се брани
и крещи: безумна, проклета!
И в тъпанчетата воплите на страха ни
бият като звънтящи дайрета.
Ударения
НОЩ, КАТО СЪЛЗА ОТ ОГРОМНО ОКО ИЗЛЯЗЛА
Но́шт, като сълза́ от огро́мно око́ изля́зла,
по ресни́ците на по́кривите се е сте́кла.
Ся́каш печа́лен Ла́зар
сред у́лиците рида́е и се упре́ква.
Тя се хвъ́рля на вратове́те ни – и все́ки се бра́ни
и крешти́: безу́мна, прокле́та!
И в тъ́панчетата во́плите на страха́ ни
би́ят като́ звънтя́шти дайре́та.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Мариенгоф
НОЧЬ, КАК СЛЕЗА, ВЫТЕКЛА ИЗ ОГРОМНОГО ГЛАЗА...
Ночь, как слеза, вытекла из огромного глаза
И на крыши сползла по ресницам.
Встала печаль, как Лазарь,
И побежала на улицы рыдать и виниться.
Кидалась на шеи – и все шарахались
И кричали: безумная!
И в барабанные перепонки вопами страха
Били, как в звенящие бубны.
1917 г.
НІЧ, ЯК СЛЬОЗА, ВИТЕКЛА З ВЕЛИЧЕЗНОГО ОКА... (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Ніч, як сльоза, – витікала із ока, – як плазма.
І на криши по віях сповзла, – мов птиця.
Встала печаль, як Лазар, –
І полетіла на вулиці: ридати й виниться.
Кидалась на шиї – і всі шарахались
І кричали: безумна!
І в барабанні перетинки страхом бахались, –
Били, як сто дзвонів від бубна.
---------------
Руският поет, писател, драматург и мемоарист Анатоли Мариенхоф (Анатолий Борисович Мариенгоф) е роден на 24 юни/6 юли 1897 г. в Нижни Новгород. Първата му пиеса в стихове „Жмурки Пьеретты” е публикувана през 1916 г. След Октомврийската революция се запознава със Сергей Есенин и двамата стават първи приятели. Заедно с Есенин подготвят няколко сборника „Имажинисты” и 4 броя на сп. „Гостиница для путешествующих в прекрасном”. През 1918 г. започва работа като литературен секретар в държавното издателство на Всерусийския централен изпълнителен комитет и е един от стожерите на литературната група на имажинистите, през 1924-1925 г. завежда сценарния отдел на киностудио „Пролеткино”, а след 1941 г. работи в Ленинградското радио. Автор е на десетина сценария и на много книги с поезия, проза, пиеси, публицистика и мемоаристика, сред които „Витрина сердца” (1918 г.), „Кондитерская солнц” (1919 г.), „Магдалина” (1920 г.), „Буян-Остров. Имажинизм” (1920 г.), „Руки галстуком” (1920 г.), „Стихами чванствую” (1920 г.), „Тучелёт” (1921 г.), „Развратничаю с вдохновением” (1921 г.), „Разочарование” (1922 г.), „Заговор дураков” (1922 г.), „Двуногие” (1925 г.), „Новый Мариенгоф” (1922 г.), „О Сергее Есенине. Воспоминания” (1926 г.), „Роман без вранья” (1927 г.), „Такса-клякса” (1927 г.), „Циники” (1928 г.), „Мяч проказник” (1928 г.), „Бритый человек” (1930 г.), „Бобка-физкультурник” (1930 г.), „Екатерина” (1936 г.), „Поэмы войны” (1942 г.), „Пять баллад” (1942 г.), „Странный характер” (1954 г.), „Мой век, моя молодость, мои друзья и подруги” (1956 г.), „Маленькие комедии” (1957 г.), „Рождение поэта. Шут Балакирев” (1959 г.), „Роман с друзьями” (1965 г.) и др. Умира на 24 юни 1962 г. в Ленинград.